Исторически преглед

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

ВАСИЛ ЛЕВСКИ – СЪЗДАТЕЛ НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ

Константин Косев

До смъртта си Левски е почти неизвестен. Познават го само малцина негови съвременници и близки съмишленици. Физическото отсъствие на Левски след обесването му рязко увеличава неговата популярност. Още през първите години след Освобождението, той добива за сравнително кратко време широка известност като национален герой от първа величина – става всенароден кумир. Хората го величаят, без дори да съзнават понякога каква е точно неговата заслуга за България. Левски сякаш привлича всеобщия интерес на обществото със своята загадъчна тайнственост. Сведенията за живота и делото му са съвсем оскъдни. Строго конспиративният характер на неговата дейност плътно прикрива всичко свързано с Апостола. Почти единствената информация, с която разполагаме, е частично запазената му по случайност кореспонденция. Това са писмата от и до него. Но дори тези автентични документи са труден източник за информация, защото са изпълнени с различни пароли, псевдоними, лозинки, шифри и метафорични изрази, които се нуждаят от специална разшифровка.

Въпреки твърде оскъдната автентична информация за Апостола ,мнозина автори от различни сфери на културата и изкуството посвещават най-разнообразни творби за живота и делото му. Известни са безброй спомени на съвременници, научни исторически съчинения, документални публикации и художествени произведения. Всички творби са мотивирани от емоционалният заряд на възхищението. Но поради крайно ограничената фактологическа база, мнозина автори понякога дават простор на фантазията си. Това личи най-често в спомените на съвременниците и художествените творби. Стига се дори до абсурдни твърдения и откровени измислици. Ограничената информация за Апостола в съчетание с все по-растящият интерес към личността и делото му, го превръщат в легенда. Истината и мълвата се сливат и преплитат в невероятна смесица, което силно затруднява неговото адекватно и обективно възприятие. Затруднява го така, че не може ясно да се открои главната му историческа заслуга – изграждането на феноменалната Вътрешна революционна организация/ВРО/.

Изграждането на ВРО е най-крупното историческо постижение на Апостола, което няма аналог в европейската и световната история по онова време. Наистина безпрецедентно историческо явление. Тази уникална конспиративна политическа структура се базира на гъста мрежа от частни революционни комитети в цялата страна,които са подчинени на единно ръководство с устав, програма и строга дисциплина. Организацията разполага със свои органи – тайна полиция,тайна поща и бойни групи. Чрез ВРО Левски издирва,подбира,обучава и възпитава цяла плеяда от юначни българи, които проявяват готовност за саможертва в името на българското отечество. Юнаците не възникват от само себе си,те се отглеждат и възпитават. ВРО става истински разсадник на юначни българи. Ако през 1868 година Хаджидимитровците са едва 120 души,то към края на 1872 година броят им се измерва с хиляди. Само за две години и половина,от 1870 до края на 1872, чрез ВРО Левски успява да превърне българите от кротка рая, от раболепни поданици на падишаха, в съвременен народ със самочувствие и дръзки претенции за независимост и своя национална държава. Когато на 20 април 1876 година настъпва решителният миг на бунта срещу Османската империя, Апостола сякаш задочно участва в него чрез своите възпитаници от ВРО. Неговият възпитаник Захари Стоянов,един от ръководителите на въстанието,в прочутите си „Записки“ изрично отбелязва:“Без стореното от този знаменит агитатор, въстанието през 1876 година щеше да бъде немислимо. Ние вървяхме буквално по неговите отъпкани пътеки.“

Благодарение именно на ВРО българският народ израства като политически субект на международната арена, става всепризнат фактор в Източния въпрос, а българската освободителна кауза заема централно място в дневния ред на международните дипломатически преговори за неотложно решение. На европейския небосвод най-после проблясва зората на съвременната трета българска държава.

Блестящите политически резултати, постигнати от Апостола чрез ВРО неизбежно пораждат въпроса- как успява този човек да постигне всичко това, почти сам, със скромните материални възможности на освободителното движение, при крайно примитивните условия за комуникация в страната по онова време и под зоркия поглед на султанските репресивни органи? Единственият възможен отговор е очевидно невероятното съчетание в безподобната му личност на множество най-прекрасни човешки качества и морални добродетели, които го утвърждават като безспорен лидер на българската национална революция. Личностната характеристика на Апостола е буквално поразяваща. Достатъчно е само да си припомним за неговото бликащо родолюбие,за желязната му воля и твърд характер, за неговата смайващата дързост, храброст и хладнокръвие,за физическата му сила и спортна нагласа с лъвски скок, за светкавичният му рефлекс, съчетан със завидна ловкост, за изключителната му психическа и физическа издръжливост, за присъщата му взискателност с изострено чувство за справедливост, за неговата учудваща за възрастта му мъдрост с рационална прагматична нагласа и целенасоченост в действията,за жизнерадостния му характер с винаги ведро настроение и заразяващ оптимизъм като ангелогласен певец,за неговото великодушие и характерната му отзивчивост с проницателна и точна преценка за хората,за неговата изумителна организационна сръчност като перфектен майстор на конспирацията и сладкодумен оратор с хипнотично въздействие върху околните,винаги прецизен и находчив с безупречен християнски морал в щастливо съчетание с пословична скромност, блестящи умствени способности и изключителна памет. Същевременно той притежава природна интелигентност с огромен интелектуален ресурс и изненадваща артистична дарба за превъплъщения.

Ала най-характерното за него е,че колосалната му духовна енергия е подчинена с всеотдайност и пълна готовност за саможертва на святото дело. Левски подчинява буквално целия си живот на освободителната кауза. В името на тази кауза той доброволно се лишава от нормалните човешки блага, от семейство,от домашен уют и битови удобства, от професионална кариера, лишава се от рахатлъка на спокойствието, за да живее ежедневно в екстремално напрежение с постоянен риск от смъртоносна заплаха. За Левски това не е някакъв каприз, нито пък патологичен мазохизъм, а дълбоко осъзната потребност, промислена необходимост, специфична духовна нагласа за начин на живот.

Разностранните природни дарби на Апостола му помагат да се изявява като блестящ агитатор,който умее да внушава на събеседниците си респект и доверие, да възпламенява и стимулира тяхното родолюбие. На много места из България Левски открива и привлича за делото много пламенни патриоти и съмишленици, които възторжено възприемат идеите му и проявяват безрезервна готовност за сътрудничество. Усещайки подкрепата на толкова много хора в цялата страна, Левски добива все по-голяма самоувереност и самочувствие, постепенно израства и се утвърждава като всепризнат лидер на българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането.

Като политически лидер Васил Левски е еманация на българския възрожденски дух с актуални измерения в сегашната ни действителност. Политическото кредо на Апостола с всичките му морално-нравствени норми на поведение силно респектира всеки българин, който се докосне до неговата личност и ценностната му система. В очите на съвременните българи примерът на Левски като политически лидер рязко се различава от поведението на някои от днешните лидери и управници на страната, особено сега в условията на повсеместната морално-нравствена деградация. Затова не е случайно,че представата за политически лидер в общественото съзнание се свързва с личността на Апостола. Той е всепризнатия образец, критерий и мерило за истински лидер и ръководител. Васил Левски присъства днес във всеки от нас като морален коректив за преценка на онзи, който претендира за лидер и ръководител. В този смисъл той продължава да бъде активен духовен участник в обществения живот на съвременна България.