IPr_last

Исторически преглед

Издание на Института за исторически изследвания при БАН

IHR_logo
И.Ист.И.

УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ

Списание Исторически преглед [Istoricheski Pregled (Historical Review)] публикува материали от областта на историческите изследвания. Разглеждат се ръкописи, подадени единствено към списанието. При изпращане на текст към списанието авторът изрично декларира в писмото си, че ръкописът не е публикуван или изпратен за публикуване в друго издание.

С предоставянето на ръкопис авторът се съгласява да спазва заложените в Указанията изисквания и Етичния кодекс на списанието.

Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието или не е оформен съгласно Указанията, се отхвърля, без да преминава през процедура на двойно сляпо анонимно рецензиране.

За оформяне на ръкописа се използва стандартна текстообработваща програма (например Microsoft Word). Приложенията под формата на графики, таблици или илюстрации трябва да са годни за четене и обработка със стандартни за подобни цели програми.

Не се поощрява посочването на литература, която не е пряко свързана с предложения за публикуване текст, както и изброяването на литература, която не е ползвана в текста. Не се насърчават и автоцитатите освен в случаите когато са пряко и неразривно свързани с академичния аргумент.

Решение за публикуване или отхвърляне на ръкописа се взима от редколегията въз основа на становищата на анонимните рецензенти, участвали в процеса на двойно сляпо рецензиране.

Редколегията информира автора за приемането или отхвърлянето на ръкописа в срок до три месеца от датата на депозирането му.

Материалите се предоставят на редакцията в електронен вариант като приложение (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес: ipregled@ihist.bas.bg

Названието на файла задължително трябва да съдържа името на автора и началните думи от заглавието на материала. Текстовете трябва да са набрани с основен шрифт 12 пункта Times New Roman.

(1) Ръкописите се изпращат на български език с резюмета на български и английски език в две версии – една за редколегията, включваща всички посочени в т. (3) данни за автора, и друга напълно анонимизирана, която ще бъде четена от рецензентите. В анонимизираната версия трябва да се заличат и потенциално разкриващите авторовата идентичност автоцитати, а когато това е невъзможно, защото би накърнило прегледа на литературата, препратките към собствени предишни публикации трябва да бъдат представени така, че по никакъв начин да не проличава автора на депозираната статия.

(2) Препоръчителен обем на ръкописа:

  • на научноизследователска статия, студии или обзор, който включва резюме, бележки, таблици, изображения, институционална принадлежност на автора, благодарности – до 63 000 знака; на рецензия и отзив – до 12 000 знака (заедно с паузите между знаците).

(3) Ръкописите трябва да бъде структурирани по следния начин:

  • заглавие на статията, след което следват имената на авторите с техните научни степени, академични длъжности и институции; резюме, което ясно представя същността на проведеното изследване с акцент върху получените новости и резултати; 3 – 6 ключови думи; пълен текст; благодарности (ако има такива – тук е мястото да се посочва име на проекта, благодарение на който е извършено финансирането на изследването); приложения (ако има такива); списък на цитираната литературата; заглавие, резюме и ключови думи на английски език; представяне на автора с неговите академични позиции, имена на училища или научни организации, ID номер от персонална регистрация в научни бази, служебен електронен и пощенски адрес – на английски език.

(4) Резюмето на български език с обем до 900 знака с разстояние. То трябва да е на отделен файл с името на автора.

(5) Фигурите (илюстрациите), таблиците и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. По изключение, когато обемът на фигурите е голям и не позволява поставяне в основния текст, задължително трябва да бъде посочено мястото им в текста – фиг. 1, фиг. 2 и т.н.

(6) Позоваванията в текста и в списъка на литература в края на текста са в съответствие с БДС ISO 690:2021 (Харвардска система)

(7) Бележки:

Бележките са на всяка страница под линия по възходяща номерация с арабски цифри. Те трябва да са въведени автоматично, например чрез опцията References/Footnotes/Continuous на Word for Windows, шрифт Times New Roman 10 пункта. Тук се включват цитираните архивни извори, вестници и списания, публикувани извори, според приложения модел, както и допълнителни пояснения по съдържанието на основния текст:

Архивен документ:

НБКМ–БИА, ф. 1, оп. 2, а.е. 7, л. 108–109.

Статия във вестник:

ЛАЗАРОВ, Н. По жилищния въпрос и разрешаването му. Камбана. 10.11.1918. ХI.(3307, 3308, 3310).

Документален сборник:

МИЯТЕВ, П. (съст.). Из архива на Константин Иречек. Писма с българи. Т. 2. София: Издателство на Българската академия на науките, 1959, док. 38, с. 111.

(8) Cписъкът на цитираната литература / REFERENCES се прилага в края на ръкописа в оригинал и транслитерирана форма, когато е на кирилица, според българския закон за транслитерацията: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623667. Ако цитираното съчинение има вече обнародвано заглавие на английски език (независимо от езика, на който е написано), то вместо транслитерираното заглавие авторът посочва и преведеното на английски официално заглавие.

Статия в списание:

Име на автор, година на издаване, заглавие на статия, име на списание (наклонен шрифт), годишен том (удебелен шрифт), номер на брой (в скоби), страници (по номера, разделени с дълго тире).

В списъка на цитираната литература в края на текста, ако статията е на кирилица се правят два аналогични записа – на латиница и на кирилица.

NIKOV, P., 1994. Zadachata na dneshnata bulgarska istoriografia. Minalo-The Past. 1(1), 74–77, [In Bulgarian]. (НИКОВ, П., 1994. Задачата на днешната българска историография. Минало. 1(1), 74–77).

В основния текст се цитира (NIKOV 1994), при посочване на страници (NIKOV 1994, 74).

Статия в онлайн периодично издание:

Източникът на текста (лесно достъпен уеб адрес или DOI номер) следва да бъде поставен в края на цитирания източник.

BOYLE, K. & ROXBURGH, E., 2022. The Impact of the Great War on Scottish Christianity. Religions [online]. 13(6) 499 [viewed 17 May 2022]. Available from: https://www.mdpi.com/2077-1444/13/6; https://doi.org/10.3390/rel13060499 (registering DOI)

Обърнете внимание, че:

  • научните списания се цитират с транслитерация и превод на английски език: Сп. Исторически преглед се цитира Istoricheski pregled - Historical Review.
  • при цитирането на списание е задължително указването както на годишния том, така и на номера/броя, в който се намира цитираната статия.

Когато авторите на дадена статия са повече от двама, допустимо е в списъка с източниците авторският състав да бъде описан в съкратен вариант с използване на съкращението et al., както следва:

GUGUSHVILI, A.; KABACHNIK, P. & KIRVALIDZE, A., 2017. Collective memory and reputational politics of national heroes and villains. Nationalities Papers. 45(3), 464–484.

или като:

GUGUSHVILI, A., et al. 2017. Collective memory and reputational politics of national heroes and villains. Nationalities Papers. 45(3), 464–484.

Такъв източник се посочва в основния текст като (GUGUSHVILI, KABACHNIK & KIRVALIDZE 2017) или като (GUGUSHVILI et al. 2017) – в зависимост от начина на записване в списъка с цитираната литература.

Монографии

При книгите, за разлика от статиите в списанията, с наклонен шрифт се пише заглавието на книгата. Посочва се също името на града и на издателя на книгата. Книгите, които в оригинал са публикувани на кирилица, се представят по следния начин:

EVSTATIEV, S., 2018. Salafizmut v Blizkiya iztok i granitsite na vyarata. Sofia: Iztok-Zapad [In Bulgarian]. (ЕВСТАТИЕВ, С., 2018. Салафизмът в Близкия изток и границите на вярата. София: Изток-Запад).

Такъв източник се цитира в основния текст като (EVSTATIEV 2018), а при посочване на страница (EVSTATIEV 2018, 35).

Колективни томове и сборници

NYAGULOV, В., 2021. Ot Balkanite do Andite i obratno: Balgarskata diaspora v Latinska Amerika po vreme na Studenata voyna. In: PEJKOVSKA, P. et al. (ed.). Migratsii, obshtnosti i kulturno-istorichesko nasledstvo. Sofia: Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“, 406–478 [In Bulgarian]. (НЯГУЛОВ, Б., 2021. От Балканите до Андите и обратно: Българската диаспора в Латинска Америка по време на Студената война. В: ПЕЙКОВСКА, П. et al. (съст.). Миграции, общности и културно-историческо наследство. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 406–478).

Такъв източник се цитира в основния текст като (NYAGULOV 2021), а при посочване на страница (NYAGULOV 2021, 407).

BERLIN, I. 1972. Nationalism, Past Neglect and Present Power. In: H. HARDY (ed.). Against the Current. Oxford: Clarendon Press.

Непубликувани дисертации:

HALE, E., 2003. A quantitative and qualitative evaluation of the National Endowment for Democracy. Doctoral dissertation. Louisiana State University, Department of political science.